студ
Облик
студ (български)
ед.ч. | студ | |
---|---|---|
непълен член | сту·да | |
пълен член | сту·дът | |
мн.ч. | сту·до·ве | |
членувано | сту·до·ве·те | |
бройна форма | сту·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Време, когато температурата на въздуха е ниска; студено време.
Етимология
ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *studъ от ИЕ *(s)toud-, представен в ст.-инд. tudáti, tundatē „бута, жили, боде“, todás м. „пареща болка“, tōdas м. „този, който жили“ (*toudos, еднаква във формален план на *studъ), лат. tundō (tutudī, tū(n)sum) „бия, удрям“, гот. stautan „бутам“, алб. shtynj (*studniō) „бутам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|