зима
Облик
зима (български)
ед.ч. | зи·ма | |
---|---|---|
членувано | зи·ма·та | |
мн.ч. | зи·ми | |
членувано | зи·ми·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Най студения от четирите сезона.Характерно за него е застудяване и наличието на сняг.
Етимология
стбълг. зима. Сродни думи: лит. žiema, вин. žiemą, латв. ziema, старопруски semo „зима“, санскрит hēman „през зимата“, himás, hēmantás „зима“, авест. zyå-(zim-), zimō „мраз, зима“, стгрц. χεῖμα „зима“, χειμών „зимна буря“, χειμερινός „зимен“, алб. dimën, dimër, лат. hiems „зима“, hībernus „зимен“, арм. ʒiun „сняг“ от *g'heim-, *g'hyem-
Фразеологични изрази
Превод
|
|