изстина
Облик
изстина (български)
Сегашно време | из·сти·на |
---|---|
Мин. св. време | из·сти·нах |
Мин. несв. време | из·сти·нех |
Повел. наклонение | из·сти·ни |
Мин. страд. причастие | из·сти·нат |
Мин. деят. св. причастие | из·сти·нал |
Мин. деят. несв. причастие | из·сти·нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — )
- Ставам студен.
- Простудявам се, настивам.
- Прен. Охладнявам, ставам безразличен към някого или към нещо.
Етимология
Наследява ст.-бълг. *из-стыднѫти, срв. чеш. stydnouti, слов. stуdnúť, ст.-пол. stydnąć, рус. стынуть, укр. стинути „изстивам“, сроден със студ ст.-бълг. стоудъ frigus „студ“ (Mikl. 896), αἰσχύνη „срам“ (моравизъм) (Зогр., Мар., Асем., Супр.), ст.-бълг. стыдѣти сѧ (моравизъм) „срамувам се“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), чеш. styděti sе, слов. stуdiеť sа „срамувам се“, ст.-бълг. стыдъкъ (моравизъм) αἰσχρός, ἀναιδής „безсрамен“ (Супр.), чеш. stydký.
Фразеологични изрази
Сродни думи
Превод
|
|