ивица
Облик
ивица (български)
ед.ч. | иви·ца | |
---|---|---|
членувано | иви·ца·та | |
мн.ч. | иви·ци | |
членувано | иви·ци·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Дълъг, тесен къс хартия, плат и др., линия, бразда.
Етимология
Производно от ива „надлъжен край на тъкан“, сръб. ива, ивица „същ.“, от турски yiv „ивица, процеп, нарез, жлеб, шев, ръб“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- лента
- черта, резка, линия, бразда
- кант, обшивка, ширит
- панделка, превръзка
- колан, пояс, обръч
- ремък, каиш, каишка
- ръб, край, бордюр
- рязка, браздичка
- драскотина