ремък
Облик
ремък (български)
ед.ч. | ре·мък | |
---|---|---|
непълен член | ре·мъ·ка | |
пълен член | ре·мъ·кът | |
мн.ч. | ре·мъ·ци | |
членувано | ре·мъ·ци·те | |
бройна форма | ре·мъ·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. ремень ἱμάς (Зогр., Мар., Сав. кн., Сим. сб.), реме (Асем.), ремыкъ (Ник. панд.). Праслав. *rеmу, род. п. *rеmеnе. Връзката със ст.в.нем. riumо, ср.в.нем. rieme „ремък“ е очевидна, но нито слав., нито герм. форма има приемлива етимология.
Фразеологични изрази
Превод
|