Дълъг недълбок ров в почвата, изоран с плуг или рало.
Следа като ивица по водна или мека повърхност.
Бръчка или продълговата следа от рана.
Етимология
ст.-бълг. бразда αὖλαξ (Син. Пс., Бол. Пс.). Праслав. *borzda - думата е общослав. (укр. и белор. форми отразяват прилаг. име *borzdьna), но е нечленима от гледна точка на слав. морфология. Сравнима е от една страна с лит. biržė „сечище, горски участък“, латв. birze „горичка“, а от друга със ст.-инд. bhṛṣṭi- „острие, зъбец, край“ или ст.-нем. burst „четина“. Като термин от селското стопанство по-вероятно е с чужд, не-ИЕ произход (срв. сърп).
