бърдо

бърдо (български)

бърдо ±

ед.ч.		бър·до
	членувано	бър·до·то
мн.ч.		бър·да
	членувано	бър·да·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Планински склон, възвишение.
2. Гребен за тъкане (диал).

Етимология

старобълг. бръдо (ХІІІ в.) „име на местност, рътлина“. Първоначалното значение на слав. *bъrdo е „тъкачен гребен“, като заедно с латв. birde „тъкачен стан“, е заемка от герм. *burð-: старосканд. bord „дъска“, ср.в.нем. bort „край, борд на кораба“, староангл. bord „дъска“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• рид, могила, хълм, връх, чукар, хребет, рило, възвишение, височина, планина
• насип, купчина, тераса, вал, издатина
• баир