старобълг. хридъ (ХІІІ в.) (разпространена в сръб, словен., слов.).
Думата е с неясна етимология. Едва ли се отнася като *ksridъ към гот. -skreitan, швейц.-нем. schreißen „разкъсвам“ (по аналогия на лат. rumpō „чупя“ - rūpēs „скала“), при отсъствието на такъв глагол в славянските езици. По-вероятно е значението „скала“ да е вторично както при било, бърдо - при първонач. значение „цев“ може да се обясни като герм. заемка < старофриз. hreid, староангл. hréod, старофранк. ried „тръстика, цев, тръба“.
