планина
Облик
планина (български)
ед.ч. | пла·ни·на | |
---|---|---|
членувано | пла·ни·на·та | |
мн.ч. | пла·ни·ни | |
членувано | пла·ни·ни·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. планина (ХІІІ в.). Сродни думи: сръб., словен. planina „планина“, укр. полонина „плоскогорие, планинско пасбище“, чеш., слов. planina „равнина“, пол., горнолуж. płonina „суха, безплодна земя“. Образувано от поле > *polnina.
Фразеологични изрази
Превод
|
|