бърдо
Облик
бърдо (български)
ед.ч. | бър·до | |
---|---|---|
членувано | бър·до·то | |
мн.ч. | бър·да | |
членувано | бър·да·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Планински склон, възвишение.
- Гребен за тъкане (диал).
Етимология
старобълг. бръдо (ХІІІ в.) „име на местност, рътлина“. Първоначалното значение на слав. *bъrdo е „тъкачен гребен“, като заедно с латв. birde „тъкачен стан“, е заемка от герм. *burð-: старосканд. bord „дъска“, ср.в.нем. bort „край, борд на кораба“, староангл. bord „дъска“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- рид, могила, хълм, връх, чукар, хребет, рило, възвишение, височина, планина
- насип, купчина, тераса, вал, издатина
- баир