член
Облик
член (български)
ед.ч. | член | |
---|---|---|
непълен член | чле·на | |
пълен член | чле·нът | |
мн.ч. | чле·но·ве | |
членувано | чле·но·ве·те | |
бройна форма | чле·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Отделно лице от определена общност.
- Лице, което влиза в състава на организация или колективно тяло.
- само мн. Крайниците на човек или животно.
- Отделна част от текст на закон, договор и подобни, която носи самостоятелно означение и има своя номерация.
- мат. Отделна величина от числа, които съставят пропорция или уравнение.
- книж. Мъжки полов орган.
- грам. Окончание или отделна частица, чрез която се разграничават определени или неопределени предмети.
Етимология
От праслав. *čelnъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- член в РБЕ на ИБЕ