клауза
Облик
клауза (български)
ед.ч. | кла·у·за | |
---|---|---|
членувано | кла·у·за·та | |
мн.ч. | кла·у·зи | |
членувано | кла·у·зи·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Отделен член, уговорка в договор.
Етимология
- средновековно латински clausa от clausus минало причастие от claudo — затварям
Фразеологични изрази
Превод
|
|