ход
Облик
ход (български)
ед.ч. | ход | |
---|---|---|
непълен член | хо·да | |
пълен член | хо·дът | |
мн.ч. | хо·до·ве | |
членувано | хо·до·ве·те | |
бройна форма | хо·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. ходъ βάδισμα, δρόμος, (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *xodъ продължава ИЕ. *sod-/*sed- „седя“, срв. старогръц. ὁδός „път“, староинд. ā-sad- „достигам“, ut-sad- „отивам си“, авест. аpa-had- „избягвам“. Виж ходя. Значението вероятно отразява пътуване в седнало положение, в кола или каруца, срв. рус. всадник „ездач“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- вървене, ходене, вървеж, течение
- походка
- развой, развитие, процес, действие, движение
- раван
- курс, път, орбита
- напредване, напредък, инерция
- замах, размах, обсег, обхват
- канал, тръба, проход
- обща насока, тенденция
- придвижване, маневра, престрояване
- работа, въртене, обръщение
- насока, направление
- средство, начин, способ, похват, хитрина, средство за прехрана
- стъпка, мярка, крачка
- поток