раван
Облик
раван (български)
Наречие, тип 188
- Специфичен ход на коня, който се постига след дълго възпитание и тренировки. Този ход сме виждали при цирковите коне. Характеризира се с това, че конят повдига едновременно двата си леви и после двата си десни крака, при примръдване на място, ходене или бягане. Съпоставката и определяне на движението му спрямо всички останали скорости , които са общо 10 е невъзможна. Затова "равана" се счита за допълнителна скорост без установена стойност. Раванлията кон може да извършва специфичното движение на място, тоест без да напредва. Може да развива скоростта на нормален човешки ход. Но може и да бяга в "раван". От друга страна, това пък противоречи на изискванията за хода "алюр" (от фр.-ход, ходене). В движение "алюр" критерия е да има един крак във въздуха. Противоречи и на скоростта "галоп" (бягане), при който се изискват два крака във въздуха. /спр. "Животновъдство"-учебник за полувисшите училища-изд.1953 г./.
- Ход при четириноги животни, при който едновремено се вдигат два едноименни крака, редувайки се с другите два и по този начин се извършва движение на място, ходене или бягане, в частност движение встрани. Ходът е характерен за камилата, слона и жирафа и е атипичен за коня, магарето и сродниците им, при които се постига след допълнителни тренировки и възпитание.
Етимология
Раван (чрез тур. rahvan от перс.) 1. Вид конски ход, по-бавен от тръс. 2.Като нареч. С такъв ход (спр. "Речник на чуждите думи в българския език", БАН, 1982 г.)
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Антоними
{{{АНТОНИМИ}}}