успех
Облик
успех (български)
ед.ч. | ус·пех | |
---|---|---|
непълен член | ус·пе·ха | |
пълен член | ус·пе·хът | |
мн.ч. | ус·пе·хи | |
членувано | ус·пе·хи·те | |
бройна форма | ус·пе·ха | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Успехът е прогресивна реализация на достоен идеал
Етимология
Книжовна заемка от руски, при старобълг. спѣхъ (Супр.), свързана с рус. спесь „успех“ и лат. spēs, мн. spērēs „очакване, надежда“, лит. spėkas „сила“. Производни форми: успея. Или от старобългарски "ѹспѣхъ"
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- сполука, постижение, достижение, придобивка, прокопсия, резултат, актив
- шанс, щастие, късмет
- прогрес, крачка напред, напредък, развитие, подобрение, победа, триумф, слава, лаври
- напредване
- увеличение
- благоденствие