успея
Облик
успея (български)
Сегашно време | ус·пея |
---|---|
Мин. св. време | ус·пях |
Мин. несв. време | ус·пе·ех |
Повел. наклонение | ус·пей |
Мин. страд. причастие | ус·пят |
Мин. деят. св. причастие | ус·пял |
Мин. деят. несв. причастие | ус·пе·ел |
Сегашно деят. причастие | ус·пе·ещ |
Деепричастие | ус·пе·ей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
старобълг. спѣти, спѣѭ (Асем.) = лит. spėti, spėju „успявам; имам време, възможност“, лат. spērō „надявам се, очаквам“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|