тучен
Облик
тучен (български)
ед. ч. | м. р. | ту·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | туч·ния | ||
пълен член | туч·ни·ят | ||
ж. р. | туч·на | ||
членувано | туч·на·та | ||
ср. р. | туч·но | ||
членувано | туч·но·то | ||
мн. ч. | туч·ни | ||
членувано | туч·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. тоучьнъ „дебел“ (Син. тр.), производна от слав. *tukъ „сланина, мазнина“. Сродна с лит. taukinas „дебел“, taukas „парче сланина“.
Фразеологични изрази
Синоними
богат, обилен, тлъст, мазен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|