мазен
Облик
мазен (български)
ед. ч. | м. р. | ма·зен | |
---|---|---|---|
непълен член | маз·ния | ||
пълен член | маз·ни·ят | ||
ж. р. | маз·на | ||
членувано | маз·на·та | ||
ср. р. | маз·но | ||
членувано | маз·но·то | ||
мн. ч. | маз·ни | ||
членувано | маз·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който съдържа мазнина, обикн. в по-голямо количество, отколкото е нужно.
- Който е покрит с мазнина, по който има остатъци от мазнина.
- За кожа, коса, лице и др. части на тялото — по който има мазнина, изпускана от мастните пори на организма, поради което става лъскав, изглежда нечист.
- За пръст, тиня, кал, глина, вар и др. — който е гъст, лепкав, пластичен.
- За дрехи, книжа и др. — който от дълга употреба е попил мазнина и се е замърсил.
- прен. разг. неодобр. Който е прекалено или престорено любезен, мил, внимателен.
- За лице, очи, глас, усмивка и под. — който изразява угодничество, подмазвачество.
- прен. разг. За глас, звук — мелодичен, мек, приятен.
- прен. разг. За возене на кола, каруца, файтон и др. под. — който се извършва без сътресения, плавно, леко, меко.
- остар. и диал. Богат, имотен.
- диал. Гладък.
- диал. За ливада, пасище, поляна — тучен, тлъст.
- Като същ. мазно ср. Ястие, обикн. с мазнина повече от необходимото.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- блажен, тлъст, дебел, лоен, маслен
- хитър, раболепен, сервилен, подлизурко, мазник, угодник, угодничав
- богат, обилен, тучен, хранителен, силно подправен, пикантен, много сладък
- като лой, угоен
- противен, гаден, отвратителен, лош, нечист, мръсен, изцапан
- угодлив, неискрен, притворен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|