Направо към съдържанието

мазен

От Уикиречник

мазен (български)

Прилагателно име, тип 79

  1. Който съдържа мазнина, обикн. в по-голямо количество, отколкото е нужно.
  2. Който е покрит с мазнина, по който има остатъци от мазнина.
  3. За кожа, коса, лице и др. части на тялото — по който има мазнина, изпускана от мастните пори на организма, поради което става лъскав, изглежда нечист.
  4. За пръст, тиня, кал, глина, вар и др. — който е гъст, лепкав, пластичен.
  5. За дрехи, книжа и др. — който от дълга употреба е попил мазнина и се е замърсил.
  6. прен. разг. неодобр. Който е прекалено или престорено любезен, мил, внимателен.
  7. За лице, очи, глас, усмивка и под. — който изразява угодничество, подмазвачество.
  8. прен. разг. За глас, звук — мелодичен, мек, приятен.
  9. прен. разг. За возене на кола, каруца, файтон и др. под. — който се извършва без сътресения, плавно, леко, меко.
  10. остар. и диал. Богат, имотен.
  11. диал. Гладък.
  12. диал. За ливада, пасище, поляна — тучен, тлъст.
  13. Като същ. мазно ср. Ястие, обикн. с мазнина повече от необходимото.

Етимология

Фразеологични изрази

Синоними

Антоними

Омоними

Сродни думи

Производни думи

Превод