смисъл

смисъл (български)

смисъл ±

ед.ч.		сми·съл
	непълен член	сми·съ·ла
	пълен член	сми·съ·лът
мн.ч.		смис·ли
	членувано	смис·ли·те
бройна форма		сми·съ·ла
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 9

1. Вътрешно, логическо съдържание (на дума, реч, явление), осмислено чрез разума; значение.
2. Оправдание, цел, основание.

Фразеологични изрази

Какъв е смисълът на думите ти • Превеждам по смисъл, не буквално • Смисълът на живота • Не виждам смисъл (да правя нещо) • Няма / има смисъл (нещо да се прави; да се продължава) • Не схващам смисъла (напр. на дадена идея) • Няма голям / кой знае какъв смисъл • Дълбок смисъл (често с употреба на сравнителна степен: има по-дълбок смисъл) • По смисъла на този закон / член (за законодателен акт или отделна разпоредба от него)

Превод

английски: sense арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Sinn норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: le sens холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• значение, съдържание, същност
• разум, логика, логичност, резон, стойност, оправдание
• тенденция, цел, идея, мисъл
• преимущество, изгода, полза
• завет, основна идея, тема, поука
• знак, обозначение, название, наименование, признак, белег
• направление, насока, намерение, стремеж
• предмет, същина
• поанта