белег
Облик
белег (български)
ед.ч. | бе·лег | |
---|---|---|
непълен член | бе·ле·га | |
пълен член | бе·ле·гът | |
мн.ч. | бе·ле·зи | |
членувано | бе·ле·зи·те | |
бройна форма | бе·ле·га | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
- Следа от нараняване на кожата, която не изчезва с времето.
- Начин на разделяне или разграничаване на нещо; мерило, критерий.
Етимология
Старобълг. бѣлѣгъ σημεῖον, σύμβολον (Г. Хамартол, 14 в.). Южнослав. *bělěgъ (бълг. белег, сърбохърв. билег, белег „знак, мишена“, словен. beležen „знак, бележка“) е от прабълг. *bälik, производна на тюрк. *bel- „зная“, срв. чуваш. уст. палăк „знак, признак“, телеут. пäлäк „знак“, алт. диал. пöлÿг „знак, бележка“, тур. диал. belek „цел, мишена“. и др. Не произлиза от тюрк. *belgü „знак“, защото тогава би се пролучило *блѣгъ.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- знак, следа, печат, отпечатък, диря, нишан
- отличителна черта, особеност, признак, характерност, свойство, качество, символ, емблема
- личба, поличба, знамение, предзнаменование, предвещание, предвестие
- обозначение, название, наименование, значение, смисъл
- свидетелство, доказателство, данни, показател
- симптом, указание
- частица, капка, капчица