стремеж
Облик
стремеж (български)
ед.ч. | стре·меж | |
---|---|---|
непълен член | стре·ме·жа | |
пълен член | стре·ме·жът | |
мн.ч. | стре·ме·жи | |
членувано | стре·ме·жи·те | |
бройна форма | стре·ме·жа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домогване.
Етимология
Фразеологични изрази
Имам високи стремежи. Стремеж към съвършенство.
Превод
|
|
Синоними
- стремление, напън, нагон, устрем, порив, влечение, амбиция, идеал, цел, блян, намерение, желание, жажда, домогване, тежнение, аспирация, наклонност
- славолюбие, честолюбие, силно желание
- охота
- жилка, склонност, тенденция
- умисъл
- направление, насока, смисъл
- преследване, гонене, гонитба
- усърдие, ревност, старание, увлечение, жар