свобода
Облик
свобода (български)
ед.ч. | сво·бо·да | |
---|---|---|
членувано | сво·бо·да·та | |
мн.ч. | сво·бо·ди | |
членувано | сво·бо·ди·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Възможност за проява на собствената воля.
- Отсъствие на ограничения или робство.
Етимология
ст.-бълг. свобода ἐλευθερία (Клоц., Супр.). Праслав. *svoboda (*suobh- + *dheh1- виж дяна) с първоначално значение „свое собствено, свободно положение“, срв. латв. svabads „вял, уморен; свободеный“, atsvabināt „освобождавам“, *suobh- = ст.-прус. subs „сам, собствен“, вин. ед. subban, ст.-в.-нем. Swâbа „Швабия“. Редом с ИЕ *suobh- съществувало е и *sobh- в ст.-инд. sabhā „събрание, двор, съдилище“, гот. sibjа „родство, роднини“, *osoba „особа“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- независимост, самостоятелност, автономия, еманципация
- волност, воля, полет, неограниченост, слободия
- естественост, непринуденост
- ширина, удобство, рахатлък
Сродни думи
Производни думи
.