свободен
Облик
свободен (български)
ед. ч. | м. р. | сво·бо·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | сво·бод·ния | ||
пълен член | сво·бод·ни·ят | ||
ж. р. | сво·бод·на | ||
членувано | сво·бод·на·та | ||
ср. р. | сво·бод·но | ||
членувано | сво·бод·но·то | ||
мн. ч. | сво·бод·ни | ||
членувано | сво·бод·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който има свобода; независим.
- Който не е забраняван или ограничаван.
- Който се извършва леко, без пречки.
- Непринуден, без задръжки.
- Който е на свобода, не е затворен.
- Който не е ангажиран с работа.
- Който не е зает или запълнен.
- Който е широк, не прилепва плътно.
- Който не е в сърдечни или брачни връзки.
Етимология
ст.-бълг. свободь, виж свобода.
Фразеологични изрази
Синоними
- независим, автономен, самостоен, самостоятелен, независещ
- вакантен, незает, на разположение, празен, незапълнен, айляк
- непринуден, естествен, безпрепятствен, доброволен, драговолен
- невъздържан, неограничен, развързан, еманципиран, охолен, волен, безгрижен, нехаен
- без юзда, необуздан, разюздан
- безплатен
- излишен, неизползуван, в повече
- лек, гладък, гъвкав
- разполагаем, под ръка, подръчен, наличен, налице
- пуст, ненаселен, необитаван
- спонтанен, непреднамерен
- открит, явен, общодостъпен, обществен, публичен
- незаангажиран
- чист, безопасен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|