сановник
Облик
сановник (български)
ед.ч. | са·нов·ник | |
---|---|---|
непълен член | са·нов·ни·ка | |
пълен член | са·нов·ни·кът | |
мн.ч. | са·нов·ни·ци | |
членувано | са·нов·ни·ци·те | |
бройна форма | са·нов·ни·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
- Остар. Длъжностно лице на църковна или държавна служба с високо положение (висок сан) и голямо влияние. Сановниците на краля.
- Ирон. Висш държавен служител; властимащ, съветник на властта.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
жрец, свещеник, духовник, велможа