велможа
Съществително нарицателно име, м.р., ед.ч.
Значение - 1. Знатен и богат сановник. 2. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.
Синоними: царедворец, придворен, болярин, благородник, сановник, големец
Род - м Тип - 38 Етимология - старобълг. вельможа τοπάρχις, δυνάστης (Супр.), чеш. velmož, слов. veľmož „велможа, магнат“, рус. вельможа. Двусъставна дума *velь-mog-ja < велии „голям“ + мога.
- английски: grandee, noble
- арабски: [[]]
- арменски: [[]]
- африкаанс: [[]]
- белоруски: [[]]
- гръцки: [[]]
- датски: [[]]
- есперанто: [[]]
- естонски: [[]]
- иврит: [[]]
- индонезийски: [[]]
- ирландски: [[]]
- исландски: [[]]
- испански: grande
- италиански: [[]]
- китайски: [[]]
- корейски: [[]]
- латвийски: [[]]
- латински: [[]]
- литовски: [[]]
| ПРЕВОД2 =
- немски: der Grande
- норвежки: [[]]
- персийски: [[]]
- полски: [[]]
- португалски: [[]]
- румънски: [[]]
- руски: вельможа (ru)
- словашки: [[]]
- словенски: [[]]
- сръбски: [[]]
- тайландски: [[]]
- турски: [[]]
- унгарски: [[]]
- фински: [[]]
- френски: [[]]
- холандски: [[]]
- хърватски: [[]]
- чешки: velmož (cs)
- шведски: [[]]
- японски: [[]]