самочувствие
Облик
самочувствие (български)
ед.ч. | са·мо·чув·с·т·вие | |
---|---|---|
членувано | са·мо·чув·с·т·ви·е·то | |
мн.ч. | са·мо·чув·с·т·вия | |
членувано | са·мо·чув·с·т·ви·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Чувство, усещане на човек за собственото му душевно и физическо състояние, било то добро или лошо.
- Чувство, усещане за добро душевно и физическо състояние и увереност в собствените си сили и способности.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
съзнание, самосъзнание, самочувство, себеуважение, самоусещане