съзнание
Облик
съзнание (български)
ед.ч. | съз·на·ние | |
---|---|---|
членувано | съз·на·ни·е·то | |
мн.ч. | съз·на·ния | |
членувано | съз·на·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
- Най-високото стъпало в развоя на човешката психика като проява на висшата нервна дейност.
- Способност на човека да мисли, да разсъждава и да определя своето отношение към действителността.
- Мисъл, чувство, усет.
- Състояние, в което човек има способност да мисли и да чувства.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- ум, разум, мисъл, усещане, усет, чувство, чувстване
- съзнателност, осъзнаване, свяст, съвест, разбиране, схващане
- разсъдливост, разсъдък, умисъл
- дух, манталитет, мисловност
- съзнаване