пъна
Облик
пъна (български)
Сегашно време | пъ•на |
---|---|
Мин. св. време | пъ•нах |
Мин. несв. време | пъ•нех |
Повел. наклонение | пъ•ни |
Мин. страд. причастие | пъ•нат |
Мин. деят. св. причастие | пъ•нал |
Мин. деят. несв. причастие | пъ•нел |
Сегашно деят. причастие | — |
Деепричастие | — |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , несвършен вид
(класификация — )
Тегля, дърпам, за да изправя или изгладя.
Етимология
сродни форми: ст.бълг. рас-пѧти, рас-пьнѫ „разпъвам“ (Зогр., Мар., Боян., Син., Супр.), сърбохърв. пети, пењем, словен. peti, pnem, чеш. píti, pnouti, pnu, слов. рnúť, pnu, пол. piąć, pnę, г.-луж. рjеć, pnu, д.-луж. рjеś, рус. пнутьпять, пну, укр. п'ясти, пну, белор. пяць, пну „опъвам“. Праслав. глагол *pęti, *рьnǫ е сроден с лит. pinu, pinti, латв. pīt, pinu „плета“, арм. henum „тъка, зашивам“, гот. spinnan, нов.-в.-н. spinnen „преда“, нов.в.нем. sраnnеn „напрягам“.
Фразеологични изрази
Пъна се като магаре на мост. Инатя се.
Сродни думи
Превод
|
|