пън
Облик
пън (български)
ед.ч. | пън | |
---|---|---|
непълен член | пъ·на | |
пълен член | пъ·нът | |
мн.ч. | пъ·но·ве | |
членувано | пъ·но·ве·те | |
бройна форма | пъ·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
- Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. пьнь. Сродни думи: ст.в.нем. witu-fînа ж., ср.дол.нем. vînе „купчина дърва“, по-далечни са староинд. pinākam ср. р. „тояга, палка“, старогр. πίναξ, -ακος м. „дъска“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- дънер, дърво, дръвник, кютюк
- недодялан, простак, тъп, тъпоумен, тъпак, дебелак, глупак
- ствол, стъбло
- коравосърдечен човек