привичка
Облик
привичка (български)
ед.ч. | при·вич·ка | |
---|---|---|
членувано | при·вич·ка·та | |
мн.ч. | при·вич·ки | |
членувано | при·вич·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
(същ.) навик, обичай, традиция, адет, табиет, рутина, практика, бит, нрави, обред (същ.) установен ред, процедура (същ.) приучване, привикване, свикване, каляване
Етимология
Заемка от руски (привычка).
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- навик, обичай, традиция, адет, табиет, рутина, практика, бит, нрави, обред
- установен ред, процедура
- приучване, привикване, свикване, каляване