нрав
Облик
(пренасочване от нрави)
нрав (български)
ед.ч. | нрав | |
---|---|---|
непълен член | нра·ва | |
пълен член | нра·вът | |
мн.ч. | нра·ви | |
членувано | нра·ви·те | |
бройна форма | нра·ва | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Само ед. (нрав) - Съвкупност от душевни свойства; характер. Пр: Благ нрав.
- Само мн. (нрави) - Обичаи, традиции, обществени навици. Пр: Според нравите на съвременното общество.
Етимология
старобълг. нравъ (Праслав. *norvъ). Сродни думи: лит. narvytis „инатя се“, noras „желание“, старопрус. nertien вин. ед. „гняв“, старогр. νωρεῖ „сила“, уелс. nerth „сила“, староинд. sū-naras „приятелски“ (букв. „с добър нрав“). От старобълг. заета в рус. нрав при собств. норов.
Фразеологични изрази
Превод
|
|