престиж
престиж (български)
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
До края на 18 в. В Западна Европа понятието “престиж” се използва в неговото пряко значение на “чар, обаяние, измама на чувствата, илюзия”. През 19 в. престижни са онези политически лидери, които са се ползвали с уважението и възхищението на другите. Неофройдизмът тълкува желанието за престиж у хората като компенсаторен стремеж (балансиращ вътрешното безпокойство и неувереността в собствената им ценност). Според Джеймс Дейвис “най-голямо влияние върху нашите нагласи имат тези, които са най-близки до нас социално, но са малко по-високо по престиж.” Гюстав Льобон сравнява персоналния ореол със сугестията (внушението), като разглежда несъзнателната сугестия и съзнателно придобитата възможност за въздействие, а престижът – като характерна черта и на двете форми за внушение. Въпреки, че поставя ударение върху вродените качества, Льобон вижда зависимостта между персоналния и придобития престиж. Според него предпоставката за създаване и укрепване на престижа в обществото е успехът. “Всеки преуспяващ човек, всяка наложила се идея биват признати. Ореолът пада винаги в момент на неуспех.” (Г. Льобон)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|