достойнство

достойнство (български)

достойнство ±

ед.ч.		дос·тойн·с·т·во
	членувано	дос·тойн·с·т·во·то
мн.ч.		дос·тойн·с·т·ва
	членувано	дос·тойн·с·т·ва·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 54

1. Качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение.

Превод

английски: dignity арабски: كرامة арменски: [[]] африкаанс: waardigheid белоруски: [[]] гръцки: αξιοπρέπεια датски: værdighed есперанто: [[]] естонски: väärikus иврит: כבוד индонезийски: martabat ирландски: dhínit исландски: reisn испански: dignidad италиански: dignità китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: cieņa латински: [[]] литовски: orumas

немски: Würde норвежки: verdighet персийски: کرامت полски: godność португалски: dignidade румънски: demnitatea руски: достоинство словашки: dôstojnosť словенски: dostojanstva сръбски: достојанство тайландски: [[]] турски: haysiyet унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• заслуга, достолепие, значение
• авторитет, престиж, тежест, чест
• самолюбие, гордост, честолюбие, самоуважение