порив

порив (български)

порив ±

ед.ч.		по·рив
	непълен член	по·ри·ва
	пълен член	по·ри·вът
мн.ч.		по·ри·ви
	членувано	по·ри·ви·те
бройна форма		по·ри·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Внезапна проява на чувство, желание; стремеж, устрем.

Превод

английски: impulse (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• полет, стремеж, стремление, изблик, идеал, възторг, ентусиазъм, вдъхновение, жар, увлечение, въодушевление
• напън, вихър, устрем, напор
• вътрешен импулс, инстинкт, хрумване
• импулс, тласък, подтик, копнеж