покоря
Облик
покоря (български)
Сегашно време | по·ко·ря |
---|---|
Мин. св. време | по·ко·рих |
Мин. несв. време | по·ко·рях |
Повел. наклонение | по·ко·ри |
Мин. страд. причастие | по·ко·рен |
Мин. деят. св. причастие | по·ко·рил |
Мин. деят. несв. причастие | по·ко·рял |
Сегашно деят. причастие | по·ко·рящ |
Деепричастие | по·ко·рей·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип , свършен
(класификация — )
Етимология
старобълг. покорити = ро- + *koriti > укор
Фразеологични изрази
Превод
|
|