укор

укор (български)

укор ±

ед.ч.		укор
	непълен член	уко·ра
	пълен член	уко·рът
мн.ч.		уко·ри
	членувано	уко·ри·те
бройна форма		уко·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Недоволство, неодобрение, негодувание или обвинение спрямо някого, изразено чрез думи, тон или поглед.

Етимология

Старобълг. оукоръ < *korъ. Виж карам се.

Превод

английски: rebuke, reprimand, reproach, reproof, reprehension, twit арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: μομφή, παρατήρηση датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: reproche, reprensión, reprimenda, regañina италиански: rimbrotto, reprimenda, rimprovero, richiamo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Rüge, der Tadel, die Schelte, der Vorwurf, der Rüffel норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: уко́р, упрёк, вы́говор словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: reproche, réprimande холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• упрек, неодобрение, натякване, намек, мъмрене, сгълчаване, порицание, порицаване, обвинение, нападка, хула, ругатня, злословие
• бележка, забележка, критика
• смъмряне
• осъждане
• презрително отношение, високомерно отношение, подигравка, груб отказ