поданик

поданик (български)

поданик ±

ед.ч.		по·да·ник
	непълен член	по·да·ни·ка
	пълен член	по·да·ни·кът
мн.ч.		по·да·ни·ци
	членувано	по·да·ни·ци·те
бройна форма		по·да·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Човек, който административно е обвързан с определена държава, принадлежи към нея и се подчинява на законите и.

Превод

английски: subject, citizen арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: súbdito (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Bürger (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: подданный словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

гражданин, избирател, данъкоплатец