гражданин
Облик
гражданин (български)
ед.ч. | граж·да·нин | |
---|---|---|
непълен член | граж·да·ни·на | |
пълен член | граж·да·ни·нът | |
мн.ч. | граж·да·ни | |
членувано | граж·да·ни·те | |
бройна форма | — | |
звателна форма | граж·да·ни·но |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 18
Статус на личността, която има политически права и активно отношение към политическите процеси
Етимология
старобълг. гражданинъ, калка на гр. πολίτης. Заета в руски вместо исконнорус. горожанин.
Фразеологични изрази
Превод
|
|