поле

поле (български)

поле ±

ед.ч.		по·ле
	членувано	по·ле·то
мн.ч.		по·ле·та
	членувано	по·ле·та·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 65

1. Равнина без гора.
2. Обработван равен участък земя; нива.
3. Равно пространство, специално пригодено за нещо.
4. В картина — фон.
5. Свободно неизписано пространство в лявата част на страница.
6. Прен. Област на интересите и дейността; поприще.
7. Спец. Пространство, в пределите на което се проявяват някакви сили.

Етимология

старобълг. поле. Сродни думи: шв. fala равнина, пустош, англ. field „поле“, нем. Feld, falen във West-falen, Ost-falen, армен. hoł „земя“ от ие. *pel-.

Превод

английски: field (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: αγρός (el) датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: ager (la) литовски: [[]]

немски: Feld (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: fält (sv) японски: [[]]

Синоними

• равнина, терен, кър
• поприще, простор
• фон, основа
• находище, басейн, мина
• област, сфера, обсег
• клон, специалност

Производни думи

• полеви, полски, полевъд, полевъден, полевъдство, поляк