петно
Облик
петно (български)
ед.ч. | пет·но | |
---|---|---|
членувано | пет·но·то | |
мн.ч. | пет·на | |
членувано | пет·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
- Място, което се отделя по цвят.
- Зацапано място.
- Прен.: Нещо което опозорява, обезчестява.
- Инцидентът остави голямо петно върху репутацията на фирмата.
Етимология
диал. вар. пьекно (Гоцеделчевско), сръб.-цслав. пѧтьно „шип, шпора“ (Мikl. 764), рус. пятно, пол. piątno, piętno „петно, белег“. Праслав. *рętьnо, първоначално възникнало в езика на ловците като „следа, знак“, срв. рус. диал. пятник (Сибир) „следа в снега“, производна на *pęta „пета“, срв. лит. pentinas „шпора“ от pintis, pentis „пета“, нем. Spur „следа“, свързано с нем. Sроrn „шпора“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- леке, дамга, оцапано
- белег, знак
- позор, срам, безчестие
- капка, топче, топчица
- клевета, обида, злостна забележка, инсинуация
- недостатък, повреда, дефект, кусур
- петънце, точка, точица, луничка
- позорен печат, стигма
- сянка, опасност, заплаха