партакеш
партакеш (български)
| ед.ч. | пар·та·кеш | |
|---|---|---|
| непълен член | пар·та·ке·ша | |
| пълен член | пар·та·ке·шът | |
| мн.ч. | пар·та·ке·ши | |
| членувано | пар·та·ке·ши·те | |
| бройна форма | пар·та·ке·ша | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Обикн. мн.ч. Парцали, вехтории.
Етимология
Диал. форми: партикèш (Кръвеник, Севлиевско), партакèше (Енина, Казанлъшко), пъртакèши „дрипи, парцали“ (Шуменско). Етимологията е спорна:
- от пъртал „скъсана дреха, парцал“ (Кърналово, Петричко, Кукуш), пъртен „направен от конопени вълна; кълчищен (за конец или платно)“, пъртеница „дебел шаяк“ и много други производни произлиза от ст.-бълг. прьтъ „фитил“, „парче плат“ (Закон за съдене на хората), ἱμάτιον (Г. Хамарт.), прьтишть ῥάκος „дрипа“ (Супр.) и има съответствия в сръб. прт „дреха, багаж“, пртан „ленен“, словен. prt, prta „платно“, чеш. prt, пол. раrt „груба тъкан, платно, лента от канап“, рус. порт „груба прежда от лен или коноп“, укр., белор. порт „конопена или ленена нишка, кърпа от платно“. Тези думи се свързват с глаголите поря или пера, което е крайно съмнително в семантично отношение (БЕР-6: 103-4).
- от парта диал. „плат, кърпа; везан нагръдник“, сръб. парта „женски накит на чело, женска шапка“ (БЕР-5: 73), като отношението на тази група дупи към по-горната е неясно.
- от сръб. партека „пътен багаж, товар, стока“, което е свързано с нем. Parteke „пътен багаж“ (БЕР-5: 73).
Остава неясна наставката -кеш, -еш. Вероятно заета и в тур. pırtı „дрипи, партакеши“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|