парцал
парцал (български)
ед.ч. | пар·цал | |
---|---|---|
непълен член | пар·ца·ла | |
пълен член | пар·ца·лът | |
мн.ч. | пар·ца·ли | |
членувано | пар·ца·ли·те | |
бройна форма | пар·ца·ла | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Неголям къс от тъкан или от разкъсана дреха.
- Стара, изтрита, износена или замърсена дреха.
Етимология
Диал. варианти: партал (Кукушко, Кумановско, Костурско), парталь „парцал“ (Родопите), „дреха“ (Славенино, Смолянско), партуляк (Кумановско), парталаа (таен зидарски говор) „баклава“ (Дебър), парцаљ (Банат), прцā (Тръстеник, Плевенско). Срв. тур. partal „парцал“, сръб. партаљ „дрипа“, рум. partal „къс месо, незасято парче земя“, арум. părtal, алб. partalle „стари ненужни вещи“, нгр. παρτάλι. От един произход с пъртушина, парта диал. „плат или кърпа, везани със златен шев“ (нар. песен у Геров) (БЕР-5: 73), партеница „дебел шаяк, аба“ (Прилеп), партеници „вид калцуни“ (Банско), словен. prtenice „панталони от конопен плат“. По-вероятно не е турска заемка, но срв. тур. partal „износени дрехи“ (Mir'ât ül Memâlik, 1557) и перс. پرتل [partal] „бохча, багаж“, и не е побългарена форма на парче.
Фразеологични изрази
като бит с мокър парцал — преуморен (защото мокрият е тежък)
Превод
|
|
Синоними
- отрепка, дрипа, кръпка, изтривалка, бърсалка, пачавра
- нищожество, неморален, презрян, нищо
- парче плат, стара дреха