офанзива
Облик
офанзива (български)
ед.ч. | офан·зи·ва | |
---|---|---|
членувано | офан·зи·ва·та | |
мн.ч. | офан·зи·ви | |
членувано | офан·зи·ви·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Провеждане на предварително проучена и подготвена атака, нападение, щурм за достигане на определени цели, със значителен брой участници и без провокация от противника.
Етимология
от френски offensive
Фразеологични изрази
Успехът на една офанзива ...; Предприемат офанзива за ...
Превод
|
|
Синоними
атака, щурм, пристъп, настъпление, устрем
Сродни думи
Производни думи
контраофанзива