атака
Облик
атака (български)
ед.ч. | ата·ка | |
---|---|---|
членувано | ата·ка·та | |
мн.ч. | ата·ки | |
членувано | ата·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
1) Опит да се причини вреда или да се отнеме или накърни от ценността или доверието към личност, позиция, идея, обект и т.н., нападение 2) (във военното дело, компютълни игри) Атака е агресивен опит да се завземе територия, съоръжения, персонал или снаряжение на врага или за да попречи на врага да използва територия, съоръжения, персонал или снаряжение, например като бъдат унищожени съоръженията. Вижте също война, битка, отбрана, контраатака. 3) разг., пол. може да значи критикувам или обвинявам. Тази употреба може да е свързана с публикациите във вестниците, тъй като думата е по-кратка от алтернативните.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- нападение, настъпление, пристъп, щурм, стремително нападение, взлом, офанзива, удар, устрем
- нападка, обвинение
- втурване, спускане, стремително движение, нахлуване
- припадък, пароксизъм, истерия
- прилив