отломка
Облик
отломка (български)
ед.ч. | от·лом·ка | |
---|---|---|
членувано | от·лом·ка·та | |
мн.ч. | от·лом·ки | |
членувано | от·лом·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Отчупена част от нещо.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|