треска

треска (български)

треска ±

ед.ч.		трес·ка
	членувано	трес·ка·та
мн.ч.		трес·ки
	членувано	трес·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Болезнено състояние, симптом на заболяване, изразяващо се в студени тръпки, треперене, висока температура. Мори ме силна треска.
2. Прен. Силно вълнение, възбуда. Предизпитна треска.
3. Надлъжно отцепено или отрязано тънко парче дърво. Събирам трески за подпалки.
4. Без мн. ч.: Морска риба, разпространена в северните морета, с дължина на тялото до два метра.

Етимология

1. старобълг. трѣска „кол“, значението „стърготина“ произлиза от трясък.
2. значението „простуда“ е свързано с глагола треса.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: fiebre (es), viruta (es) италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Fieber (de); Kabeljau (de); Holzspan (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: треска (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: ateş (tr); morina (tr); kıymık (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• простуда, изстинка, настинка, болест
• трескавост, напрежение, кипеж, движение, раздвижване, възбуда, трепет
• температура, малария
• тресчица, отломък, тънко резенче
• стружка, стърготина, отломка, шушка