курбан
Облик
курбан (български)
ед.ч. | кур·бан | |
---|---|---|
непълен член | кур·ба·на | |
пълен член | кур·ба·нът | |
мн.ч. | кур·ба·ни | |
членувано | кур·ба·ни·те | |
бройна форма | кур·ба·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Обредна гощавка със заклано добиче на празник.
- Жертва, жертвоприношение.
Етимология
нбълг. коурбан (Троян. дамаскин, 17 в.). Заета през тур. kurban „жертва, жертвено животно“, от араб. قربان [qurbān]. Среща се и в съседните балкански езици.
Фразеологични изрази
Превод
|
|