оброк
оброк (български)
ед.ч. | об·рок | |
---|---|---|
непълен член | об·ро·ка | |
пълен член | об·ро·кът | |
мн.ч. | об·ро·ци | |
членувано | об·ро·ци·те | |
бройна форма | об·ро·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Под тая дума финансистите в миналото разбирали дан - данък, налог или доход от известно притежание. С тая дума в миналото се е изразявало отчитането към общината или държавата. В религиозно значение това е веществен израз на задължение или благодарност към Бога. Така при оцеляване при някое премеждие или в израз на благодарност за успех или изпълнена молба облагодетелстваният е обричал за даден ден или празник да даде жертвен израз пред Бога или при по-големи възможности - агне или месо от друго животно, а ако денят е постен - постно ястие, което се раздава за благословение и здраве. И това се прави за година, две или повече, а обществено се прави и за постоянно. В този смисъл са тъй наречените оброчища с поставяне на кръст или паметен камък там, дето някога е имало храм и по традиция и завещание от деди на определен ден се прави там молитва и народна трапеза и водосвет.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
обещание, обричане, обет, клетва