ковач
Облик
ковач (български)
ед.ч. | ко·вач | |
---|---|---|
непълен член | ко·ва·ча | |
пълен член | ко·ва·чът | |
мн.ч. | ко·ва·чи | |
членувано | ко·ва·чи·те | |
бройна форма | ко·ва·ча | |
звателна форма | ко·ва·чо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
Занаятчия, който кове желязо или подковава добитък.
Етимология
ст.-бълг. ковачь χαλκεύς (Слепч. ап., Ман. хр.). От кова с наставка за професии -ачь.
Фразеологични изрази
Превод
|
|