кова
кова (български)
Сегашно време | ко·ва |
---|---|
Мин. св. време | ко·вах |
Мин. несв. време | ко·вях |
Повел. наклонение | ко·ви |
Мин. страд. причастие | ко·ван |
Мин. деят. св. причастие | ко·вал |
Мин. деят. несв. причастие | ко·вял |
Сегашно деят. причастие | ко·ван |
Деепричастие | ко·вящ |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 151, несвършен вид
(класификация — ?)
- Удрям с чук по метал, за да му придам определен облик.
- Прен. Създавам.
Етимология
ст.-бълг. ковати, коуѭ, ковѫ τεκταίνειν (Син. пс., Супр., Презв. Козма, Жит. Мет., Ман. хр.), заковати (Патр. Евт.), исковати (Ман. хр.), МИ Самоков „движен на вода голям рудничарски чук“. Общослав. глагол. *kovati, *kujǫ: сърбохърв. ковати (куjем), словен. kovati (kujem), чеш. kovati, kouti (kovu, kovam), слов. kоvаť, kuť (kujem), пол. kuć (kuję), г.-луж. kować (kowam), д.-луж. kowaś (kowam), ст.-рус. кути, кую, рус. ковать (кую), укр. ковати, кути (кую), белор. каваць, куць (кую). Първоначално *kuti, *kujǫ, тематизиран *kovati, *kujǫ/*kovǫ - сродни форми: лит. kauti (kauju), латв. kaut (kauju, kavu) „бия, удрям, сека, убивам“, ст.-в.-нем. houwan „бия, удрям, сека пари“, тохар. А ko-, Б kau- „убивам“ (*kou-), лат. сūdō „удрям, бия, чукам“, ирл. сuаd „бия, боря се“. Техническато значение „кова“ е характерно единствено за слав. езици.
Фразеологични изрази
Синоними
Сродни думи
Производни думи
изкова, закова, коварен, коварство, ковач, ковък, наковалня, окова, подкова, прикова, разкова, разковниче, скова, Самоков
Превод
|
|